Адвентистите вярват в авторитета и непогрешимостта на Писанието и учат, че спасението идва по благодат чрез вяра в Исус Христос.
Tеологията на Църквата на адвентистите от седмия ден прилича на тази на протестантското християнство, наследявайки елементи от лутерански, уеслианско-арминиански и анабаптистки клонове на протестантизма.
Наименованието „Църква на адвентистите от седмия ден“ подчертава две библейски доктрини: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus – пристигане, идване) и спазването на Десетте Божи заповеди, част от които е и четвъртата заповед – съботата като институция.
Като християнска църква адвентистите от седмия ден имат религиозна общност, вкоренена във вярванията, описани в Свещеното Писание. Адвентистите описват тези вярвания по следните начини:
Свещеното Писание (Старият и Новият Завет) са писаното Божие Слово, дадено чрез божествено вдъхновение. Святи Божии мъже, такива, каквито са били със своите човешки ограничения и възможности, са говорили и писали движени от Божия дух.
Има един Бог: Отец, Син и Святи Дух, единство от три едновечни Лица. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, преди всичко и винаги присъстващ.
Бог Отец, е Създателят, Източникът, Поддържащият и Владетелят на цялото творение. Той е справедлив, свят и милостив, бавен на гняв и изобилстващ с благодат.
Бог Син се въплъти в Исус Христос. Чрез Него е създадено всичко; разкрива се Божият характер; чрез смъртта на Исус се реализира спасението на човечеството.
Светият Дух е действал с Отца и Сина в Сътворението, Въплъщението и Изкуплението. Той вдъхновява писателите на Писанието. Той замести Исус, след като той се възнесе в небето.
Бог е Създател на цялата Вселена и в Писанието е разкрит автентичния разказ за Неговата творческа дейност. За шест дни Господ направи „небето и земята…“
Със смъртта си на кръста Исус Христос триумфира над силите на злото. Този, който покори демоничните духове по време на земното си служение, наруши силата им и ни показа, че може да водим победоносен живот чрез Него.
Църквата е общността от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Заедно с Божия народ в старозаветните времена, ние се наричаме християни и негов народ.
Универсалната църква се състои от всички, които наистина вярват в Христос. Но в последните дни, време на широко разпространено отстъпничество, остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата Исусова.
Църквата е едно тяло с много членове, призовани от всеки народ, племе, род и език. В Христос ние сме ново творение, като отличията на раса, култура и положение, не са препятствие и предпоставка за различия и неприемане.
Чрез кръщението ние изповядваме вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос. То символизира нашата смърт за греха и за готовността ни да живеем, посвещавайки се на служене на Бог и хората.
Господната вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус, нашият Господ и Спасител, като израз на вяра в Него.
Бог дава на всички членове на Своята църква във всяка епоха духовни дарби, които всеки член трябва да използва в любящо служение за общото благо на църквата и обществото.
Един от даровете на Светия Дух е пророчеството. Този дар е идентификационен знак за църквата на остатъка и се проявява в служението на Елън. Г. Уайт.
Великите принципи на Божия закон са въплътени в Десетте заповеди и са илюстрирани в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и характер.
След шестте дни на Сътворението Бог си почина и установи седмия ден – съботата за всички хора като спомен за Сътворението. Четвъртата заповед в Божия закон дефинира значимостта на съботната почивка.
Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство от три едновечни Лица. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, преди всичко и винаги присъстващ. Той е поверил на всеки човек отговорно да пази земята, природата, ресурсите, здравето, средствата.
Ние сме призвани да бъдем благочестиви хора, които мислят, чувстват и действат в хармония с небесните принципи. За да пресъздаде в нас характера на нашия Господ, Светия Дух си сътрудничи с хора живеещи по принципите на Библията.
Бракът е божествено установен в Едем и утвърден от Исус като непрекъснат съюз между мъж и жена в любящо приятелство.
На небето има светилище, истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек. В нея Христос служи от наше име, като чрез Своето застъпничество и ходатайство прави възможно опрощението и изкуплението на вярващите.
Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, великата кулминация на Евангелието. Идването на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и ще сложи край на земната история.
Милениума е хилядолетното царуване на Христос със светиите Му на небето между първото и второто възкресение. През това време нечестивите мъртви ще останат мъртви тук на земята.
На Новата земя, в която живее правдата, Бог ще осигури вечен дом за изкупените и идеална среда за вечен живот, любов и радост.
Искаш ли да нучиш повече за нашата църква и вяра?
Свържи се с нашия пастор и се запиши за Библейски часове.
Запиши се